Попитай Райна
– Иде нашата комбайна! –
гордо рече баба Райна.
Скокна слабата старуха,
тропна, сякаш, че е глуха.
– Жътва блага по полята!
Мир, сполука по земята!
Да са весели децата –
и обичани – сърцата!
Ред да има по къщята!
Да царува топлината!
Вред да бъде урожай
и добруване – безкрай!
Мрак облече село бяло,
над неволите изгряло...
Мигар там таи се тайна?
Аз не знам. Попитай Райна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
