Пораствам

17 янв. 2013 г., 14:23

Поэзия » Другая

715 0 4

Отивам на там, откъдето
малцина с мечти се завръщат
и застинало в сиво небето,
отгоре ме гледа намръщено.

Тълпата неусетно се стопля,
замръзнала в близост внезапна,
в крила се превръщат оковите,
а сърцето тежи необятно.

"Пораства!" - похвално осъден съм,
за туй, че светът е отъпкал

години, безмилостно хвърлени
в жарта на наивните сънища.

Във битки - инати, обречени,
да бъдат безспорно падение.
Битки, които безчувствено
осъждани бяха с презрение.

Но аз не съм коленичил,
не съм и прекланял и чело,
безусловно, безкрайно обичал съм
детински глупашката смелост.

Но днес... нагорчава ми времето
от всичките мъдри уроци,
които сурово отнемаха
усмивка, хлапашки непорочна

и отивам натам, откъдето
малцина с мечти се завръщат...
изгубил по пътя детето,
изминало всичките пътища.

goredoly (Миглена Цветкова)

2013-04-22T16:36:59+03:00

Не изгубвай детето! Ако трябва се върни и го намери!
toxin (Таня Донова)

2013-04-22T12:49:54+03:00

С удоволствие се спирам при поезията ти, Алекс!
M1234567891 (Миночка Митева)

2013-01-18T08:08:58+02:00

Хубаво тихотворение,навява тъга за детството,но някъде, в някой ъгъл на душата ни, то е закътало своя надежда ,че в даден миг всеки от нас от спомените му ще се зарежда!Поздрав!
Nejnostt (Даниела Тодорова)

2013-01-17T17:07:04+02:00

Да, за съжаление това е горчилката от порастването!