Пораствам
Отивам на там, откъдето
малцина с мечти се завръщат
и застинало в сиво небето,
отгоре ме гледа намръщено.
Тълпата неусетно се стопля,
замръзнала в близост внезапна,
в крила се превръщат оковите,
а сърцето тежи необятно.
"Пораства!" - похвално осъден съм,
за туй, че светът е отъпкал
години, безмилостно хвърлени
в жарта на наивните сънища.
Във битки - инати, обречени,
да бъдат безспорно падение.
Битки, които безчувствено
осъждани бяха с презрение.
Но аз не съм коленичил,
не съм и прекланял и чело,
безусловно, безкрайно обичал съм
детински глупашката смелост.
Но днес... нагорчава ми времето
от всичките мъдри уроци,
които сурово отнемаха
усмивка, хлапашки непорочна
и отивам натам, откъдето
малцина с мечти се завръщат...
изгубил по пътя детето,
изминало всичките пътища.
© Александър Охрименко All rights reserved.
