Пораствам

17.01.2013 г., 14:23 ч.

Поезия » Друга

4.8 / 4

902 0 4

Отивам на там, откъдето
малцина с мечти се завръщат
и застинало в сиво небето,
отгоре ме гледа намръщено.
Тълпата неусетно се стопля,
замръзнала в близост внезапна,
в крила се превръщат оковите,
а сърцето тежи необятно.
"Пораства!" - похвално осъден съм,
за туй, че светът е отъпкал
години, безмилостно хвърлени
в жарта на наивните сънища. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Любов от огън
На утрото сълзите...

На утрото сълзите ми горчат... И слепи са на вечерта очите. Ръцете ми са тъжни. И мълчат. Ала нощта ...
Още една пролет

Сняг от ябълков цвят. И отново април е. Пак се вглеждам назад: Господ в мене повил е чист и чакан жи...
Заспиваш ли?

Заспиваш ли? Аз тази нощ самотна съм във мрака, пак вперила невиждащи очи. Горкото ми сърце химера ч...

Още произведения »