„Вече си голяма!“ това ми каза мама,

„Трябва да се учиш, един ден да сполучиш!“

Рано лягай, рано ставай и игрите забрави

За училище се стягай, стаята си подреди.

Ако искаш да четеш, азбуката научи сега

Лесно е, ще разбереш, като  в детската игра.

И така дойдох при теб, пресен първокласник

Спретната с кордели две, казахме си „Здрасти“

Дните нижеха се в клас, пъстри, многоцветни

Сричах букви всеки час в думички заветни

Хващаше ме за ръка с трудните ченгели

и над листа с редове трудех се умело

"Хайде бързичко деца, букварчето вземете!

Запазете тишина и ушите отворете!"

Там при теб узря мечта, порасна ли голяма

показалка да държа в ръка, учителка да стана.

Да бъда винаги добра към своите ученици

на всичките деца в класа, да пиша куп шестици

Учителко, благодаря, пред тебе се прекланям!

Сърдечната ти топлина, все още ме огрява!