Порастване
„Вече си голяма!“ това ми каза мама,
„Трябва да се учиш, един ден да сполучиш!“
Рано лягай, рано ставай и игрите забрави
За училище се стягай, стаята си подреди.
Ако искаш да четеш, азбуката научи сега
Лесно е, ще разбереш, като в детската игра.
И така дойдох при теб, пресен първокласник
Спретната с кордели две, казахме си „Здрасти“
Дните нижеха се в клас, пъстри, многоцветни
Сричах букви всеки час в думички заветни
Хващаше ме за ръка с трудните ченгели
и над листа с редове трудех се умело
"Хайде бързичко деца, букварчето вземете!
Запазете тишина и ушите отворете!"
Там при теб узря мечта, порасна ли голяма
показалка да държа в ръка, учителка да стана.
Да бъда винаги добра към своите ученици
на всичките деца в класа, да пиша куп шестици
Учителко, благодаря, пред тебе се прекланям!
Сърдечната ти топлина, все още ме огрява!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валя Сотирова Всички права запазени
