Порастване
„Вече си голяма!“ това ми каза мама,
„Трябва да се учиш, един ден да сполучиш!“
Рано лягай, рано ставай и игрите забрави
За училище се стягай, стаята си подреди.
Ако искаш да четеш, азбуката научи сега
Лесно е, ще разбереш, като в детската игра.
И така дойдох при теб, пресен първокласник
Спретната с кордели две, казахме си „Здрасти“
Дните нижеха се в клас, пъстри, многоцветни
Сричах букви всеки час в думички заветни
Хващаше ме за ръка с трудните ченгели
и над листа с редове трудех се умело
"Хайде бързичко деца, букварчето вземете!
Запазете тишина и ушите отворете!"
Там при теб узря мечта, порасна ли голяма
показалка да държа в ръка, учителка да стана.
Да бъда винаги добра към своите ученици
на всичките деца в класа, да пиша куп шестици
Учителко, благодаря, пред тебе се прекланям!
Сърдечната ти топлина, все още ме огрява!
© Валя Сотирова All rights reserved.
