17 июн. 2022 г., 10:57

Пореден ден на престъпното безумие

567 0 0

На хайван-пазара политически,

предложиха ни „светли личности“.

Купихме магаре за 1000 гроша,

а опашката къде е? - скрита от Гавроша.

Пак крадци на бъдеще избрахме.

Бъдещето се не случи и омерзени бяхме.

Е, кой ни е виновен щом,

за пореден път повтаряме тоз стон?

Знам аз, че в механата на народа стара,

нищи се съдбата наша от зарана.

Лошо няма, но питам ви защо,

с тез размисли гръмовни и широки знания като платно,

с тез модерни мисли на чуждоземните езици съчетани,

защо избраникът ни пак в блато ни остави?

Магаре след магаре оборът отесня.

Казвам ви го с болка отсега,

за опашката 100 гроша няма да ни върнат,

а пък и със 100 гроша мечти не се сбъдват.

Та ми остана само тихо, тайно с тоя манифест,

да призова всички към мисловния протест.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Б. Неугасимов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...