17.06.2022 г., 10:57

Пореден ден на престъпното безумие

556 0 0

На хайван-пазара политически,

предложиха ни „светли личности“.

Купихме магаре за 1000 гроша,

а опашката къде е? - скрита от Гавроша.

Пак крадци на бъдеще избрахме.

Бъдещето се не случи и омерзени бяхме.

Е, кой ни е виновен щом,

за пореден път повтаряме тоз стон?

Знам аз, че в механата на народа стара,

нищи се съдбата наша от зарана.

Лошо няма, но питам ви защо,

с тез размисли гръмовни и широки знания като платно,

с тез модерни мисли на чуждоземните езици съчетани,

защо избраникът ни пак в блато ни остави?

Магаре след магаре оборът отесня.

Казвам ви го с болка отсега,

за опашката 100 гроша няма да ни върнат,

а пък и със 100 гроша мечти не се сбъдват.

Та ми остана само тихо, тайно с тоя манифест,

да призова всички към мисловния протест.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Б. Неугасимов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...