На хайван-пазара политически,

предложиха ни „светли личности“.

Купихме магаре за 1000 гроша,

а опашката къде е? - скрита от Гавроша.

Пак крадци на бъдеще избрахме.

Бъдещето се не случи и омерзени бяхме.

Е, кой ни е виновен щом,

за пореден път повтаряме тоз стон?

Знам аз, че в механата на народа стара,

нищи се съдбата наша от зарана.

Лошо няма, но питам ви защо,

с тез размисли гръмовни и широки знания като платно,

с тез модерни мисли на чуждоземните езици съчетани,

защо избраникът ни пак в блато ни остави?

Магаре след магаре оборът отесня.

Казвам ви го с болка отсега,

за опашката 100 гроша няма да ни върнат,

а пък и със 100 гроша мечти не се сбъдват.

Та ми остана само тихо, тайно с тоя манифест,

да призова всички към мисловния протест.