28 нояб. 2007 г., 11:48

Порив 

  Поэзия
567 0 20

Долиташ бавно с пролетната нежност,

при поета, чакал дълго вдъхновение.

Откриваш светлата безбрежност,

пред сивото му уединение.

 

Внезапен порив доловил,

творецът скършил своето безсилие

и болката с тампон попил,

римите нахлули в изобилие.

 

Бързал мислите си да строи,

като маршируващи войници.

Искал той мига да улови,

нахвърлял ги на бързи скици.

 

 Със себе си в единомислие,

под сянката на идващата есен,

гледал как със лятно лекомислие,

си тръгваш ти от неговата песен.

© Леонид Стоянов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??