Nov 28, 2007, 11:48 AM

Порив 

  Poetry
566 0 20

Долиташ бавно с пролетната нежност,

при поета, чакал дълго вдъхновение.

Откриваш светлата безбрежност,

пред сивото му уединение.

 

Внезапен порив доловил,

творецът скършил своето безсилие

и болката с тампон попил,

римите нахлули в изобилие.

 

Бързал мислите си да строи,

като маршируващи войници.

Искал той мига да улови,

нахвърлял ги на бързи скици.

 

 Със себе си в единомислие,

под сянката на идващата есен,

гледал как със лятно лекомислие,

си тръгваш ти от неговата песен.

© Леонид Стоянов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??