Порив
Долиташ бавно с пролетната нежност,
при поета, чакал дълго вдъхновение.
Откриваш светлата безбрежност,
пред сивото му уединение.
Внезапен порив доловил,
творецът скършил своето безсилие
и болката с тампон попил,
римите нахлули в изобилие.
Бързал мислите си да строи,
като маршируващи войници.
Искал той мига да улови,
нахвърлял ги на бързи скици.
Със себе си в единомислие,
под сянката на идващата есен,
гледал как със лятно лекомислие,
си тръгваш ти от неговата песен.
© Леонид Стоянов All rights reserved.
