Порив
Долиташ бавно с пролетната нежност,
при поета, чакал дълго вдъхновение.
Откриваш светлата безбрежност,
пред сивото му уединение.
Внезапен порив доловил,
творецът скършил своето безсилие
и болката с тампон попил,
римите нахлули в изобилие.
Бързал мислите си да строи,
като маршируващи войници.
Искал той мига да улови,
нахвърлял ги на бързи скици.
Със себе си в единомислие,
под сянката на идващата есен,
гледал как със лятно лекомислие,
си тръгваш ти от неговата песен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Леонид Стоянов Всички права запазени
