28.11.2007 г., 11:48 ч.

Порив 

  Поезия
565 0 20

Долиташ бавно с пролетната нежност,

при поета, чакал дълго вдъхновение.

Откриваш светлата безбрежност,

пред сивото му уединение.

 

Внезапен порив доловил,

творецът скършил своето безсилие

и болката с тампон попил,

римите нахлули в изобилие.

 

Бързал мислите си да строи,

като маршируващи войници.

Искал той мига да улови,

нахвърлял ги на бързи скици.

 

 Със себе си в единомислие,

под сянката на идващата есен,

гледал как със лятно лекомислие,

си тръгваш ти от неговата песен.

© Леонид Стоянов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??