10 апр. 2007 г., 19:26

Порив 

  Поэзия
1141 0 8
 

Искам да избягам

от този червен небосклон,

чак до края на коридора...

Да се срутя в ръцете ти,

да те блъсна с ухание

по-древно от клепачите,

по-силно от умората,

по-парещо от огъня

във дъното на мислите ти...

как искам

                    страх по страх

                    да те разлистя,

да те превърна в свое сетиво,

да се извия в тебе като струна,

с един единствен глас,

звучащ във всичко,

в една единствена песен...

Но небосклона ме поглъща

във червено.

И те оставям да пулсираш

само в сънищата ми.

© Елица Мавродинова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??