Порив
Искам да избягам
от този червен небосклон,
чак до края на коридора...
Да се срутя в ръцете ти,
да те блъсна с ухание
по-древно от клепачите,
по-силно от умората,
по-парещо от огъня
във дъното на мислите ти...
как искам
страх по страх
да те разлистя,
да те превърна в свое сетиво,
да се извия в тебе като струна,
с един единствен глас,
звучащ във всичко,
в една единствена песен...
Но небосклона ме поглъща
във червено.
И те оставям да пулсираш
само в сънищата ми.
© Елица Мавродинова All rights reserved.
