perfectstranger (Димитър Станчев)
180 2342
11 мар. 2008 г., 14:17

Пориви 

  Поэзия » Другая
605 0 10

Едно безумно лято влачеше

поройните си пориви към бездните,

небето жално денем плачеше,

а нощем грееха пътеки звездни.

 

Една безумна есен ни примамваше

с жълто-кехлибарения цвят на гроздето,

искряха страховете ни, припламвайки

като светкавици над ужасени дроздове.

 

А зимата, изтупвайки кожуха,

беснееше със сила страховита

и ненаситно тъпчеше търбуха

с кал и свила снеговита.

 

Докато намери мястото уютно

 в пространството на гордите сезони,

като комета пролетта се спусна

в един да слее поривите на милиони.

 

Човекът търси Златното си руно,

миражите съдбовни дремят,

под палещи лъчи, сред блясък лунен

върви човек към Златно време.

 

© Димитър Станчев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??