perfectstranger (Димитър Станчев)
180 2342
11.03.2008 г., 14:17 ч.

Пориви 

  Поезия » Друга
604 0 10

Едно безумно лято влачеше

поройните си пориви към бездните,

небето жално денем плачеше,

а нощем грееха пътеки звездни.

 

Една безумна есен ни примамваше

с жълто-кехлибарения цвят на гроздето,

искряха страховете ни, припламвайки

като светкавици над ужасени дроздове.

 

А зимата, изтупвайки кожуха,

беснееше със сила страховита

и ненаситно тъпчеше търбуха

с кал и свила снеговита.

 

Докато намери мястото уютно

 в пространството на гордите сезони,

като комета пролетта се спусна

в един да слее поривите на милиони.

 

Човекът търси Златното си руно,

миражите съдбовни дремят,

под палещи лъчи, сред блясък лунен

върви човек към Златно време.

 

© Димитър Станчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??