15 нояб. 2022 г., 19:30  

Портите на вечността

567 0 0

Пред портите на вечността

стоя аз и от нея се тревожа,

чезне денят, идва нощта,

каква е за мен волята Божа?

 

Какво ме чака, къде отивам -

аз съм объркан, обезпокоен,

от смъртта не мога да се скривам,

целият с горчивина съм напоен.

 

Жестока е на човека съдбата,

цял живот мъчи се, страда,

безсмислена ли е борбата,

ще има ли за нас пощада?

 

Терзае ме съмнението,

аз съм сам пред вечността -

ще дойде ли спасението,

или ще ме приспи нощта?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...