15.11.2022 г., 19:30  

Портите на вечността

563 0 0

Пред портите на вечността

стоя аз и от нея се тревожа,

чезне денят, идва нощта,

каква е за мен волята Божа?

 

Какво ме чака, къде отивам -

аз съм объркан, обезпокоен,

от смъртта не мога да се скривам,

целият с горчивина съм напоен.

 

Жестока е на човека съдбата,

цял живот мъчи се, страда,

безсмислена ли е борбата,

ще има ли за нас пощада?

 

Терзае ме съмнението,

аз съм сам пред вечността -

ще дойде ли спасението,

или ще ме приспи нощта?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...