Пред портите на вечността

стоя аз и от нея се тревожа,

чезне денят, идва нощта,

каква е за мен волята Божа?

Какво ме чака, къде отивам -

аз съм объркан, обезпокоен,

от смъртта не мога да се скривам,

целият с горчивина съм напоен.

Жестока е на човека съдбата,

цял живот мъчи се, страда,

безсмислена ли е борбата,

ще има ли за нас пощада?

Терзае ме съмнението,

аз съм сам пред вечността -

ще дойде ли спасението

или ще ме приспи нощта?