ПОРТРЕТ

На бялото си платно разлюлей ме,

нарисувай ме с нежни черти,

безброй цветове от мене ще грейнат

и музика ще зазвучи.

Аз съм на арфата тънките струни,

небесната арфа - щастлива дъга,

в капка роса, в снежинка ме нарисувай,

в твоите пръсти блестя.

Нарисувай ме в лунна премяна,

самодива в безкрайната тишина,

щастлива и влюбена, и пожелана,

нарисувай ме в светлина.

Аз няма в портрета ти да застина,

давай, художнико, ти си на ход,

сътвори най–важната своя картина,

която рисува се цял живот.