16 июл. 2009 г., 00:31

Портрет

474 1 1

ПОРТРЕТ

 

На бялото си платно разлюлей ме,

нарисувай ме с нежни черти,

безброй цветове от мене ще грейнат

и музика ще зазвучи.

 

Аз съм на арфата тънките струни,

небесната арфа - щастлива дъга,

в капка роса, в снежинка ме нарисувай,

в твоите пръсти блестя.

 

Нарисувай ме в лунна премяна,

самодива в безкрайната тишина,

щастлива и влюбена, и пожелана,

нарисувай ме в светлина.

 

Аз няма в портрета ти да застина,

давай, художнико, ти си на ход,

сътвори най–важната своя картина,

която рисува се цял живот.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Албена Стефанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...