Портрет
ПОРТРЕТ
На бялото си платно разлюлей ме,
нарисувай ме с нежни черти,
безброй цветове от мене ще грейнат
и музика ще зазвучи.
Аз съм на арфата тънките струни,
небесната арфа - щастлива дъга,
в капка роса, в снежинка ме нарисувай,
в твоите пръсти блестя.
Нарисувай ме в лунна премяна,
самодива в безкрайната тишина,
щастлива и влюбена, и пожелана,
нарисувай ме в светлина.
Аз няма в портрета ти да застина,
давай, художнико, ти си на ход,
сътвори най–важната своя картина,
която рисува се цял живот.
© Албена Стефанова All rights reserved.
