16.07.2009 г., 0:31

Портрет

478 1 1

ПОРТРЕТ

 

На бялото си платно разлюлей ме,

нарисувай ме с нежни черти,

безброй цветове от мене ще грейнат

и музика ще зазвучи.

 

Аз съм на арфата тънките струни,

небесната арфа - щастлива дъга,

в капка роса, в снежинка ме нарисувай,

в твоите пръсти блестя.

 

Нарисувай ме в лунна премяна,

самодива в безкрайната тишина,

щастлива и влюбена, и пожелана,

нарисувай ме в светлина.

 

Аз няма в портрета ти да застина,

давай, художнико, ти си на ход,

сътвори най–важната своя картина,

която рисува се цял живот.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Албена Стефанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...