Светът в зелено ми отива,
но чезне слънцето в листата.
Денят в цигара си завива
парче от топлото приятно
и дърпа в облачни пижами
нагоре светлото ми – с мисли
в пастелно-причудливи гами.
Изглежда, все пак не ти стиска
небето ми с отблясък в лава.
В широкото на слънчев изстрел
умира тъмната забрава.
Събуждам се. Към тебе тръгвам. ...