Светът в зелено ми отива,

но чезне слънцето в листата.

Денят в цигара си завива

парче от топлото приятно

и дърпа в облачни пижами

нагоре светлото ми – с мисли

в пастелно-причудливи гами.

Изглежда, все пак не ти стиска

небето ми с отблясък в лава.

В широкото на слънчев изстрел

умира тъмната забрава.

Събуждам се. Към тебе тръгвам.

От дъжд ти правя покривало.

Водú от лавата изтръгвам

и багря спомените в бяло.

Светът все още си рисува

в лъчи и сенки от миражи

лицето ти

в дъжда целувам

портрет

напръскан от пейзажи.

20.08.2019