21.08.2019 г., 19:03 ч.

Портрет 

  Поезия » Друга
337 1 0
Светът в зелено ми отива,
но чезне слънцето в листата.
Денят в цигара си завива
парче от топлото приятно
и дърпа в облачни пижами
нагоре светлото ми – с мисли
в пастелно-причудливи гами.
Изглежда, все пак не ти стиска
небето ми с отблясък в лава.
В широкото на слънчев изстрел
умира тъмната забрава.
Събуждам се. Към тебе тръгвам. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Предложения
: ??:??