21 февр. 2020 г., 19:46

Портрет

1.3K 5 16

Рисувай ме с пастелните си пръсти -

удобна, възбудима, лично твоя...

Оформяй силуета ми със устни,

не ми оставяй време, за да споря.

Наливай тежест сочна във гърдите,

извий по шията със четка тънка,

а разширените ми ноздри от увличане

да уловят цъфтеж на млада пъпка.

По устните червено наслоявай -

да станат като тежко зряло вино.

Спусни се по бедрата сладострастно

и там задръж се кратко, но цинично.

Накрая погледни ме като чужда,

засрамен облечи ме в тънка риза.

Усмихвам ли се, значи си художник

създал жадуваната Мона Лиза.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Геновева Симеонова Все права защищены

Произведението е включено в:

Мой задъхан живот 🇧🇬

Мой задъхан живот
8,00 BGN
2K 2 11

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...