21.02.2020 г., 19:46

Портрет

1.3K 5 16

Рисувай ме с пастелните си пръсти -

удобна, възбудима, лично твоя...

Оформяй силуета ми със устни,

не ми оставяй време, за да споря.

Наливай тежест сочна във гърдите,

извий по шията със четка тънка,

а разширените ми ноздри от увличане

да уловят цъфтеж на млада пъпка.

По устните червено наслоявай -

да станат като тежко зряло вино.

Спусни се по бедрата сладострастно

и там задръж се кратко, но цинично.

Накрая погледни ме като чужда,

засрамен облечи ме в тънка риза.

Усмихвам ли се, значи си художник

създал жадуваната Мона Лиза.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геновева Симеонова Всички права запазени

Произведението е включено в:

Мой задъхан живот

Мой задъхан живот
8,00 лв.
2K 2 11

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...