21.02.2020 г., 19:46

Портрет

1.2K 5 16

Рисувай ме с пастелните си пръсти -

удобна, възбудима, лично твоя...

Оформяй силуета ми със устни,

не ми оставяй време, за да споря.

Наливай тежест сочна във гърдите,

извий по шията със четка тънка,

а разширените ми ноздри от увличане

да уловят цъфтеж на млада пъпка.

По устните червено наслоявай -

да станат като тежко зряло вино.

Спусни се по бедрата сладострастно

и там задръж се кратко, но цинично.

Накрая погледни ме като чужда,

засрамен облечи ме в тънка риза.

Усмихвам ли се, значи си художник

създал жадуваната Мона Лиза.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геновева Симеонова Всички права запазени

Произведението е включено в:

Мой задъхан живот

Мой задъхан живот
8,00 лв.
2K 2 11

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...