Рисувай ме с пастелните си пръсти -
удобна, възбудима, лично твоя...
Оформяй силуета ми със устни,
не ми оставяй време, за да споря.
Наливай тежест сочна във гърдите,
извий по шията със четка тънка,
а разширените ми ноздри от увличане
да уловят цъфтеж на млада пъпка.
По устните червено наслоявай -
да станат като тежко зряло вино.
Спусни се по бедрата сладострастно
и там задръж се кратко, но цинично.
Накрая погледни ме като чужда,
засрамен облечи ме в тънка риза.
Усмихвам ли се, значи си художник
създал жадуваната Мона Лиза.
© Геновева Симеонова Всички права запазени