Feb 21, 2020, 7:46 PM

Портрет

  Poetry » Love
1.3K 5 16

Рисувай ме с пастелните си пръсти -

удобна, възбудима, лично твоя...

Оформяй силуета ми със устни,

не ми оставяй време, за да споря.

Наливай тежест сочна във гърдите,

извий по шията със четка тънка,

а разширените ми ноздри от увличане

да уловят цъфтеж на млада пъпка.

По устните червено наслоявай -

да станат като тежко зряло вино.

Спусни се по бедрата сладострастно

и там задръж се кратко, но цинично.

Накрая погледни ме като чужда,

засрамен облечи ме в тънка риза.

Усмихвам ли се, значи си художник

създал жадуваната Мона Лиза.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Геновева Симеонова All rights reserved.

Произведението е включено в:

Мой задъхан живот 🇧🇬

Мой задъхан живот
BGN 8.00
2K 2 11

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...