Feb 21, 2020, 7:46 PM

Портрет

  Poetry » Love
1.3K 5 16

Рисувай ме с пастелните си пръсти -

удобна, възбудима, лично твоя...

Оформяй силуета ми със устни,

не ми оставяй време, за да споря.

Наливай тежест сочна във гърдите,

извий по шията със четка тънка,

а разширените ми ноздри от увличане

да уловят цъфтеж на млада пъпка.

По устните червено наслоявай -

да станат като тежко зряло вино.

Спусни се по бедрата сладострастно

и там задръж се кратко, но цинично.

Накрая погледни ме като чужда,

засрамен облечи ме в тънка риза.

Усмихвам ли се, значи си художник

създал жадуваната Мона Лиза.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Геновева Симеонова All rights reserved.

Произведението е включено в:

Мой задъхан живот 🇧🇬

Мой задъхан живот
BGN 8.00
2K 2 11

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...