11 июн. 2007 г., 19:05

Портрет

802 0 4
 Портрет

В очите топли думи се четат,
разбирам те без говор -
ти си ме пленила,
а устните ти трепкаво шептят
и свиват се в усмивка мила.

В косите нежно вятърът трепти,
във твоите коси, с гальовен шепот,
и спира с нас да помълчи -
заслушай го и затвори очи.

А залезът усмивката ти е закрил
с последните лъчи, с последна сила
и времето е спряло между нас
за теб, за мене, моя мила.

(c) Владимир Гюров

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Гюров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...