11.06.2007 г., 19:05

Портрет

800 0 4
 Портрет

В очите топли думи се четат,
разбирам те без говор -
ти си ме пленила,
а устните ти трепкаво шептят
и свиват се в усмивка мила.

В косите нежно вятърът трепти,
във твоите коси, с гальовен шепот,
и спира с нас да помълчи -
заслушай го и затвори очи.

А залезът усмивката ти е закрил
с последните лъчи, с последна сила
и времето е спряло между нас
за теб, за мене, моя мила.

(c) Владимир Гюров

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Гюров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...