Jun 11, 2007, 7:05 PM

Портрет

  Poetry
796 0 4
 Портрет

В очите топли думи се четат,
разбирам те без говор -
ти си ме пленила,
а устните ти трепкаво шептят
и свиват се в усмивка мила.

В косите нежно вятърът трепти,
във твоите коси, с гальовен шепот,
и спира с нас да помълчи -
заслушай го и затвори очи.

А залезът усмивката ти е закрил
с последните лъчи, с последна сила
и времето е спряло между нас
за теб, за мене, моя мила.

(c) Владимир Гюров

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Гюров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...