4 мар. 2020 г., 00:00

Поручик Галицин

1.2K 0 0

 

Поручик Галицин...*

 

Поручик Галицин раздайте патрони,

корнет Оболенский налейте вина –

отново в атака летят ескадрони,

отново шрапнели раздират нощта...

 

Мой „бедний“ поручик, кой зъл ни натрапи

и тази безумна, и чужда война,

а в забравата сбутал е всички познати

от други години любими неща!...

 

... Дворцовите балове – шепоти нежни

и лунни  разходки със страст край Нева...

И плахите допири, ужким небрежни,

но с тръпка: в готови за „грях“ сетива...

 

Шумят бални рокли... Звънтят еполети...

Оркестърът свири... Светът се върти...

В Сърцата на войни – Души на поети!...

... А  толкова много красиви жени!...

 

В копнежа лиричен на белите нощи,

когато мечтите са – просто звезди,

докосвахме устни не целувани още

и тайната нежност на женски гърди...

 

... но днес, мой поручик, нощта ни завари

последвали тук офицерската чест,

а нейде жените ни, на комисари –

отдават се пак със заучен финес!...

 

Но утре когато изгрее зората

ще тръгнем (в навярно!) последният бой,

в последна атака, в каприз непонятен –

повел на Съдбата ни бойният строй...

 

... А нейде поручик, но в други реалии,

в нощта комисари гуляят сега,

с девойките наши, до днес не разбрали –

какво е „да бъдат“ във мъжка съдба...

 

Не знаят какво е: „честта на пагона

и дадена клетва за вярност до край,

какво е: в атака „напред“ с ескадрона

и вятърът лудо край теб щом играй!...

 

Раздайте патрони поручик Галицин,

корнет Оболенский налейте вина –

въможно е утре във бой за Царицин

да свърши и тази проклета война...

 

... но който остане, в Одеса го чака

закотвен отдавна един параход,

а нашите майки в нощта ще проплакват

в безкрайната горест на своя живот...

 

... в съдби неизбежни във кръчми крайбрежни

без битки животът е тъжен е пуст

и с песни пиянски ще жалим копнежни:

за Майчица наша, единственаРус!...

 

03.03.2020.                                                   

*популярна руска емигранска песен

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...