12 июн. 2022 г., 11:15

Пощальон

1K 2 2

 

 

        Имаме си пощальон.

        Той лети от клон на клон

        и писмата ни разнася,

        вести всякакви донася.

        Този пъргав раздавач

        е пъстроперият кълвач.

        Още рано във зори

        носи телеграми три :

        "Тръгнали са вече всички

        щъркели и лястовички

        от страните там на юг.

        Скоро ще пристигнат тук."

        После носи ни колет

        от съседа - бързолет.

        Виж, лисичката го гони -

        "Бързо разнеси бонбони

        на животните в гората.

        Празник имат ми децата -

        стават вече на година,

        ще ходят в детската градина."

        Тъй кълвачът всеки ден

        все лети и уморен

        вечер най - подир се връща

        в свойта малка къща.

        На дивана бавно ляга

        и краката си протяга.

        Вестниците ще прегледа,

        после може филм да гледа.

        Не,писмо той ще напише

        до големият си син.

        Всичко точно ще опише,

        как стои в дома самин

        и го чака да се върне,

        радостно да го прегърне.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лидия Кърклисийска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...