12.06.2022 г., 11:15

Пощальон

1K 2 2

 

 

        Имаме си пощальон.

        Той лети от клон на клон

        и писмата ни разнася,

        вести всякакви донася.

        Този пъргав раздавач

        е пъстроперият кълвач.

        Още рано във зори

        носи телеграми три :

        "Тръгнали са вече всички

        щъркели и лястовички

        от страните там на юг.

        Скоро ще пристигнат тук."

        После носи ни колет

        от съседа - бързолет.

        Виж, лисичката го гони -

        "Бързо разнеси бонбони

        на животните в гората.

        Празник имат ми децата -

        стават вече на година,

        ще ходят в детската градина."

        Тъй кълвачът всеки ден

        все лети и уморен

        вечер най - подир се връща

        в свойта малка къща.

        На дивана бавно ляга

        и краката си протяга.

        Вестниците ще прегледа,

        после може филм да гледа.

        Не,писмо той ще напише

        до големият си син.

        Всичко точно ще опише,

        как стои в дома самин

        и го чака да се върне,

        радостно да го прегърне.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лидия Кърклисийска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...