12 окт. 2006 г., 22:18

Послание

1.1K 0 4

Ти знаеш ли, колко думи премълчах?
Ти знаеш ли, колко болка изживях?
Ти знаеш ли, какво бе в моята душа -
пълен мрак и тишина!
Благодаря ти!!! - от сърце изричам тез слова,
че те има, че познах отново любовта!
Но прости ми! - аз трудно ще повярвам
отново в таз игра.
Душата ми копнее да обича,
ръцете ми за ласки горят.
Довери ми се! Аз мога да обичам!
По-силно, по-страстно,
както никога до сега!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселина Ботева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...