Ти знаеш ли, колко думи премълчах?
Ти знаеш ли, колко болка изживях?
Ти знаеш ли, какво бе в моята душа -
пълен мрак и тишина!
Благодаря ти!!! - от сърце изричам тез слова,
че те има, че познах отново любовта!
Но прости ми! - аз трудно ще повярвам
отново в таз игра.
Душата ми копнее да обича,
ръцете ми за ласки горят.
Довери ми се! Аз мога да обичам!
По-силно, по-страстно,
както никога до сега!
© Веселина Ботева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
