25 окт. 2008 г., 17:36

Послание

1K 0 4




Ще ти изпратя аз по вятъра -
докосването на любящите ми пръсти,
със слънцето ще пратя от страстта си
и топлото ми и усмихнато присъствие...

С дъжда ще пратя от сълзите си,
да те целунат в миг от тебе уловени,
а с цветната дъга мечтите си -
бушуващи във мойте вени...

С цветята горски ще ти пратя
влудяващото ми ухание,
 а с звездното небе проблясващо -
нестихващото ми желание...

С росата свежа ще усещаш
от влажната ми кожа - кадифе,
а в огнения залез всеки път ще виждаш
обичащото ми, пулсиращо сърце...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евдокия Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...