25 окт. 2008 г., 17:36

Послание

1K 0 4




Ще ти изпратя аз по вятъра -
докосването на любящите ми пръсти,
със слънцето ще пратя от страстта си
и топлото ми и усмихнато присъствие...

С дъжда ще пратя от сълзите си,
да те целунат в миг от тебе уловени,
а с цветната дъга мечтите си -
бушуващи във мойте вени...

С цветята горски ще ти пратя
влудяващото ми ухание,
 а с звездното небе проблясващо -
нестихващото ми желание...

С росата свежа ще усещаш
от влажната ми кожа - кадифе,
а в огнения залез всеки път ще виждаш
обичащото ми, пулсиращо сърце...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евдокия Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...