25.10.2008 г., 17:36

Послание

1K 0 4




Ще ти изпратя аз по вятъра -
докосването на любящите ми пръсти,
със слънцето ще пратя от страстта си
и топлото ми и усмихнато присъствие...

С дъжда ще пратя от сълзите си,
да те целунат в миг от тебе уловени,
а с цветната дъга мечтите си -
бушуващи във мойте вени...

С цветята горски ще ти пратя
влудяващото ми ухание,
 а с звездното небе проблясващо -
нестихващото ми желание...

С росата свежа ще усещаш
от влажната ми кожа - кадифе,
а в огнения залез всеки път ще виждаш
обичащото ми, пулсиращо сърце...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евдокия Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....