Oct 25, 2008, 5:36 PM

Послание

  Poetry » Love
1K 0 4




Ще ти изпратя аз по вятъра -
докосването на любящите ми пръсти,
със слънцето ще пратя от страстта си
и топлото ми и усмихнато присъствие...

С дъжда ще пратя от сълзите си,
да те целунат в миг от тебе уловени,
а с цветната дъга мечтите си -
бушуващи във мойте вени...

С цветята горски ще ти пратя
влудяващото ми ухание,
 а с звездното небе проблясващо -
нестихващото ми желание...

С росата свежа ще усещаш
от влажната ми кожа - кадифе,
а в огнения залез всеки път ще виждаш
обичащото ми, пулсиращо сърце...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евдокия Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...