14 мар. 2012 г., 12:55

Послание

924 0 2

              "Червените ескадрони"                 

 

                    Послание.

 

Щастливци Вий,

            които ще дочакате

                    Времена Нормални!

В тях вече мойте стихове

                     не ще са актуални.

От лимузините си лъскави

         тогаз слезнете

                     и Писаниците ми

                                      изгорете...

Но ПОМНЕТЕ!

     Не забравяйте

         на Ескадроните червени

                                    греховете!

 

Победиха в името 

             на Правда,

                           Обич,

                                      Братство,

но и те затънаха

                  в ламтежа

                                за Богатство.

Управляваха

                  с Насилие,

                                Лъжа,

                                         Измама.

За комунистите

    друг път или пътечка

              до днес май още няма!

 

Във люти битки за "Вся власт"

и кой да бъде най-отгоре

                                            Пръв,

проляха се реки невинна кръв!                              

 

С венци от рими

                 ги увенчаваше Поета.

Във времето си как да разбере,

       че слепи жертви са

             на идеология проклета...

Обрекла океан

       от милиони хора,

              почти цял век,

                    в мизерия да крета...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петър Петров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря на анонимният оценител за писаната двойка.Тя показва,че един от многото останали по върховете на тая нещастна държава кадри на престъпната "П"артия, се е засегнал.Ударил съм в целта!
  • Истинско откровение!Поздрав!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...