14 мар. 2012 г., 12:55

Послание

923 0 2

              "Червените ескадрони"                 

 

                    Послание.

 

Щастливци Вий,

            които ще дочакате

                    Времена Нормални!

В тях вече мойте стихове

                     не ще са актуални.

От лимузините си лъскави

         тогаз слезнете

                     и Писаниците ми

                                      изгорете...

Но ПОМНЕТЕ!

     Не забравяйте

         на Ескадроните червени

                                    греховете!

 

Победиха в името 

             на Правда,

                           Обич,

                                      Братство,

но и те затънаха

                  в ламтежа

                                за Богатство.

Управляваха

                  с Насилие,

                                Лъжа,

                                         Измама.

За комунистите

    друг път или пътечка

              до днес май още няма!

 

Във люти битки за "Вся власт"

и кой да бъде най-отгоре

                                            Пръв,

проляха се реки невинна кръв!                              

 

С венци от рими

                 ги увенчаваше Поета.

Във времето си как да разбере,

       че слепи жертви са

             на идеология проклета...

Обрекла океан

       от милиони хора,

              почти цял век,

                    в мизерия да крета...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петър Петров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря на анонимният оценител за писаната двойка.Тя показва,че един от многото останали по върховете на тая нещастна държава кадри на престъпната "П"артия, се е засегнал.Ударил съм в целта!
  • Истинско откровение!Поздрав!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....