14.03.2012 г., 12:55

Послание

926 0 2

              "Червените ескадрони"                 

 

                    Послание.

 

Щастливци Вий,

            които ще дочакате

                    Времена Нормални!

В тях вече мойте стихове

                     не ще са актуални.

От лимузините си лъскави

         тогаз слезнете

                     и Писаниците ми

                                      изгорете...

Но ПОМНЕТЕ!

     Не забравяйте

         на Ескадроните червени

                                    греховете!

 

Победиха в името 

             на Правда,

                           Обич,

                                      Братство,

но и те затънаха

                  в ламтежа

                                за Богатство.

Управляваха

                  с Насилие,

                                Лъжа,

                                         Измама.

За комунистите

    друг път или пътечка

              до днес май още няма!

 

Във люти битки за "Вся власт"

и кой да бъде най-отгоре

                                            Пръв,

проляха се реки невинна кръв!                              

 

С венци от рими

                 ги увенчаваше Поета.

Във времето си как да разбере,

       че слепи жертви са

             на идеология проклета...

Обрекла океан

       от милиони хора,

              почти цял век,

                    в мизерия да крета...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Петров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря на анонимният оценител за писаната двойка.Тя показва,че един от многото останали по върховете на тая нещастна държава кадри на престъпната "П"артия, се е засегнал.Ударил съм в целта!
  • Истинско откровение!Поздрав!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...