Послание до Холандия

Вълни бели, къдрави, пенливи.
Бързат към любимия си бряг.
Над морето чайка се рее.
Надбягва се със морския впряг.

Северняк пронизва ни челата.
С пръчка от тръстика във ръка.
Обичам те, Саше! - написах.
Да знаят и морето, и брега.

За голяма моя изненада,
севернякът спря изведнъж.
На посланието снимка направих.
И благодарих му не веднъж.

Помолих чайката самотна
послание при теб да донесе.
Разгневи се вятърът, морето.
На мига грабнаха го те.

Обичам те, Саше, обичам!
Запя посребреното море.
Саше... е, обича те Гошо. Обича!
Понесе вятърът на рамене.