2 мар. 2010 г., 13:56

Послание до Холандия

584 0 0

      Послание до Холандия

Вълни бели, къдрави, пенливи.
Бързат към любимия си бряг.
Над морето чайка се рее.
Надбягва се със морския впряг.

Северняк пронизва ни челата.
С пръчка от тръстика във ръка.
Обичам те, Саше! - написах.
Да знаят и морето, и брега.

За голяма моя изненада,
севернякът спря изведнъж.
На посланието снимка направих.
И благодарих му не веднъж.

Помолих чайката самотна
послание при теб да донесе.
Разгневи се вятърът, морето.
На мига грабнаха го те.

Обичам те, Саше, обичам!
Запя посребреното море.
Саше... е, обича те Гошо. Обича!
Понесе вятърът на рамене.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пепа Йорданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...