Mar 2, 2010, 1:56 PM

Послание до Холандия

  Poetry » Love
585 0 0

      Послание до Холандия

Вълни бели, къдрави, пенливи.
Бързат към любимия си бряг.
Над морето чайка се рее.
Надбягва се със морския впряг.

Северняк пронизва ни челата.
С пръчка от тръстика във ръка.
Обичам те, Саше! - написах.
Да знаят и морето, и брега.

За голяма моя изненада,
севернякът спря изведнъж.
На посланието снимка направих.
И благодарих му не веднъж.

Помолих чайката самотна
послание при теб да донесе.
Разгневи се вятърът, морето.
На мига грабнаха го те.

Обичам те, Саше, обичам!
Запя посребреното море.
Саше... е, обича те Гошо. Обича!
Понесе вятърът на рамене.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пепа Йорданова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...