2.03.2010 г., 13:56

Послание до Холандия

574 0 0

      Послание до Холандия

Вълни бели, къдрави, пенливи.
Бързат към любимия си бряг.
Над морето чайка се рее.
Надбягва се със морския впряг.

Северняк пронизва ни челата.
С пръчка от тръстика във ръка.
Обичам те, Саше! - написах.
Да знаят и морето, и брега.

За голяма моя изненада,
севернякът спря изведнъж.
На посланието снимка направих.
И благодарих му не веднъж.

Помолих чайката самотна
послание при теб да донесе.
Разгневи се вятърът, морето.
На мига грабнаха го те.

Обичам те, Саше, обичам!
Запя посребреното море.
Саше... е, обича те Гошо. Обича!
Понесе вятърът на рамене.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепа Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...