gogata622 (Георги Иванов) gogata622 (Георги Иванов)
33 629
14 июн. 2019 г., 07:02

После

1.1K 1 0

После

 

Смъртта дали е страшна? Може би?

Но никой жив не знае. Ала даже

за това отвъдното мълчи.

Няма някой върнал се да каже.

 

Сигурно е много по-добре

от живота тука на земята?

Всеки е обречен да умре!

Ще си вземе своя дан съдбата!

 

Да му мислят живите, нали?

Ежедневни грижи и проблеми.

Ядове, неволи и беди.

Планове за бъдеще големи!

 

Всъщност всичко туй е шепа пръст,

малка шепа влажна и студена.

Късичка молитва, дървен кръст.

И е твоя цялата Вселена!

 

13.06.2019 г.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Иванов Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0