gogata622 (Георги Иванов) gogata622 (Георги Иванов)
33 629
14 июн. 2019 г., 07:02

После

1.1K 1 0

После

 

Смъртта дали е страшна? Може би?

Но никой жив не знае. Ала даже

за това отвъдното мълчи.

Няма някой върнал се да каже.

 

Сигурно е много по-добре

от живота тука на земята?

Всеки е обречен да умре!

Ще си вземе своя дан съдбата!

 

Да му мислят живите, нали?

Ежедневни грижи и проблеми.

Ядове, неволи и беди.

Планове за бъдеще големи!

 

Всъщност всичко туй е шепа пръст,

малка шепа влажна и студена.

Късичка молитва, дървен кръст.

И е твоя цялата Вселена!

 

13.06.2019 г.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Иванов Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0