14.06.2019 г., 7:02

После

1.1K 1 0

После

 

Смъртта дали е страшна? Може би?

Но никой жив не знае. Ала даже

за това отвъдното мълчи.

Няма някой върнал се да каже.

 

Сигурно е много по-добре

от живота тука на земята?

Всеки е обречен да умре!

Ще си вземе своя дан съдбата!

 

Да му мислят живите, нали?

Ежедневни грижи и проблеми.

Ядове, неволи и беди.

Планове за бъдеще големи!

 

Всъщност всичко туй е шепа пръст,

малка шепа влажна и студена.

Късичка молитва, дървен кръст.

И е твоя цялата Вселена!

 

13.06.2019 г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...