14.06.2019 г., 7:02

После

1.1K 1 0

После

 

Смъртта дали е страшна? Може би?

Но никой жив не знае. Ала даже

за това отвъдното мълчи.

Няма някой върнал се да каже.

 

Сигурно е много по-добре

от живота тука на земята?

Всеки е обречен да умре!

Ще си вземе своя дан съдбата!

 

Да му мислят живите, нали?

Ежедневни грижи и проблеми.

Ядове, неволи и беди.

Планове за бъдеще големи!

 

Всъщност всичко туй е шепа пръст,

малка шепа влажна и студена.

Късичка молитва, дървен кръст.

И е твоя цялата Вселена!

 

13.06.2019 г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...