Смъртта дали е страшна? Може би?
Но никой жив не знае. Ала даже
за това отвъдното мълчи.
Няма някой върнал се да каже.
Сигурно е много по-добре
от живота тука на земята?
Всеки е обречен да умре!
Ще си вземе своя дан съдбата!
Да му мислят живите, нали?
Ежедневни грижи и проблеми.
Ядове, неволи и беди.
Планове за бъдеще големи!
Всъщност всичко туй е шепа пръст,
малка шепа влажна и студена.
Късичка молитва, дървен кръст.
И е твоя цялата Вселена!
13.06.2019 г.
© Георги Иванов Всички права запазени