12 нояб. 2017 г., 19:16

Последен ден

1.4K 0 0

Последен ден

 

Последен ден от ваканцията дойде.

С поглед тъжен гледам синьото небе.

 

На бюрото домашни ме очакват,

душата ми измъчена разплакват.

 

Математика, български, немски,

натъжават погледа ми детски.

 

Днес навън искам да изляза,

но от утре ще мога само да разкажа,

 

как безгрижни дни съм имала

и как с приятели съм излизала.

 

Но вече край на цялата забава.

От утре всеки с униформа се явява.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Stanislava nacheva Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...