Последен ден
Последен ден от ваканцията дойде.
С поглед тъжен гледам синьото небе.
На бюрото домашни ме очакват,
душата ми измъчена разплакват.
Математика, български, немски,
натъжават погледа ми детски.
Днес навън искам да изляза,
но от утре ще мога само да разкажа,
как безгрижни дни съм имала
и как с приятели съм излизала.
Но вече край на цялата забава.
От утре всеки с униформа се явява.
© Stanislava nacheva All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
