Лежиш на пода и си мислиш

защо безчувствен ставаш ти.

Защо прекъсна нишката със сърцето?

Захранвано с радост, болка и тъга.

Години хвърляше с пълни шепи

в тази бездна и тъмнина.

Вчера беше глупава,

искаше да промениш Света.

Днес си вече мъдра,

променяш своята съдба.

Припев:

Отмерваш времето на пръсти.

Не ти е нужен час и календар.

Очакваш все още нещо да се случи.

Повярвай мила, идва твоя край /2

Нямаш смелост да пребориш своите страхове.

Отпусни се, идва светлината

И белият ангел с нежни криле,

ще те отведе в небесата.

Той те поема и носи над красиви земи,

там няма болка и мъка

има само радостни дни.

Отпиваш жадно, на големи глътки.

Отровата – спасение за теб.

Поемаш дълбоко дъх за последно.

Очакваш скоро да се понесеш...